Както и другите суфиски ордени, орденът Ниматуллахи се явява едно от звената на непрекъснатата верига на духовната приемственост, стигаща до изворите на исляма, в която Пророкът се смята за първия суфиски наставник. Названието „Ниматуллахи“ произхожда от името на Шах Ниматулли Вали, който е основал ордена в края на 14 век и е бил един от най-влиятелните суфиски майстори в Иран.
Духовни принципи на ордена Ниматуллахи
Орденът Ниматуллахи става влиятелен и известен по времето на Шах Ниматулли, преди всичко и благодарение на неговия подход към суфизма и одухотвореността на неговата личност. Следващите майстори на ордена Ниматуллахи са продължили да се придържат към тази традиция на обединение на социалния и духовния живот. Като цяло духовната методика на ордена Ниматуллахи се основава на призоваването и споменаването на Господа (зикър), размишлението (факър), самоанализа (мохасеба), медитациите (моракеба) и литанието (вирд). Найважните социални и етични аспекти на ордена, заедно с някои правила и изисквания, отнасящи се до управлението на духовните центрове (ханаки), са следните:
Отказ от отшелничество, с предпочитане на вътрешна уединеност в присъствие на други.
Съществуват и определени изключения например, когато уединението се предлага като индивидуално терапевтично средство за възстановяване на психичното здраве.
Твърдо неодобрение на употребата на хашиш и на други наркотици, водещи до зависимост.
От суфите се изисква конструктивна работа и отказ от безделие.
Носене на обикновени дрехи, за да не се превръща суфият в обект на повишено внимание и да не се изгражда склонност към умишлено поведение, целта на което е, да се прави впечатление на другите.
Сърдечно отношение към хората независимо от вероизповедание и етническа принадлежност, а също така към всички, чийто живот е проникнат от добро отношение към божиите създания.
Майсторът и шейховете на ордена посвещават и наставляват всички достойни търсещи и никого не отхвърлят.
Преобладава практиката на зикъра на сърцето пред гласния зикър на събранията на ордена.
Защита на мира, братството и равенството от суфите на ордена. В частност, не се прави разлика между мъже и жени.
Майсторът и шейховете на ордена не получават пари от своите последователи и не ги обезпечават. По принцип от учениците не се изисква редовен внос, а ако някой направи дарение, то отива за нуждите на цялото братство.
С духовните и финансови дела на ханаката обикновено се занимават шейховете, които посочва майстора. В случай, че шейхът отсъства, майсторът определя, кой ще води тези дела. Ханаката представлява нетърговска благотворителна организация, която принадлежи на всички нейни членове и се управлява от майстора и шейховете на ордена в съответствие със законите на страната, в която се намира. Има случаи, като хранене в присъствие на майстора или шейха, или пътешествие с майстора или шейха, в които определени хора се избират да служат. Критерий за избора се явява степента на напредналост по Пътя.
Дервишите Ниматуллахи виждат в служенето на човека възможност за духовно усъвършенстване. Когато суфите се събират или живеят заедно, взаимоотношенията им се основават на равенството. В частност, суфият няма право да командва другите суфи и приносът на всеки е следствие на неговите способности.
